150 години Горна Оряховица
сн.: Венелин Георгиев - фото страница

150 години град Горна Оряховица

Горна Оряховица празнува 150 години от обявяването си за град. Време, изпълнено с трудности, но и надежди, с борбеност и смело предприемачество

С препратки към историята на Горна Оряховица Историческият музей и Общината отбелязват 150 години от обявяването му за град. По повод значимата годишнина музеят организира инициативата историческа галерия „Героите на моя град“ и припомня славното минало на горнооряховци, оставили следа с предприемчивия си дух и смелост.

СВИДЕТЕЛСТВОТО
150 години Горна Оряховица празник 2020Горна Оряховица е един от малкото градове в голямата история на България, който има „свидетелство за раждане” – приписка, оставена от ръката на поп Йонко Тревненски, почитан горнооряховски духовник и внук на известния летописец на Трявна поп Йовчо. В нея е документирана промяната в статута на селището през октомври 1870 г.: „…нашето село се прогласи за град…”. Факт, доста показателен за времето си и не загубил важността си през всичките години на това столетие и половина, изпълнено с природни и социални драми, разрушения и обрати, но и с неуморно съзидание.

ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ ГРАДЪТ
Най-ранното неолитно селище на територията на Горна Оряховица е от средата на 6. хилядолетие пр. Хр. По времето на Римската империя, на 15 км в северна посока, възниква един от най-големите градове в провинция Долна Мизия – Никополис ад Иструм. Той е построен през 111 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата му над даките. За защита на главния път, водещ към този град, се строят множество крепости. Една от тях, вероятно създадена през ІІІ-ІV век, на 3 км западно от днешна Горна Оряховица, остава в историята с името Ряховец. Тя е „родителят” и „кръстникът” на бъдещия град.

По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) крепостта става важен отбранителен бастион на столицата Търново, която се намира само на 7 км. Смята се, че именно тук са се секли монетите на Второто българско царство. Когато крепостта изгаря в пожарищата на размирното поробителско време, след 1444 г. започва заселването на територията на днешния град.

150 години Горна Оряховица празник 2020

ПЪТЯТ НА ГРАДА
Въпреки че през следващите няколко века остава в пределите на Османската империя, населението успява да издейства чрез специален султански ферман от 1538 г. значителни граждански, търговски и данъчни привилегии, с което става притегателно място за заселване. Застъпничеството на Рустем паша – зет и първи везир на султан Сюлейман Великолепни – успява да даде начален тласък за стопанско развитие. Селището се прочува със своите умения в отглеждането и търговията на добитък, както и с производството на месни деликатеси – символ на които и до днес остава горнооряховският суджук.

Оряховица постепенно се утвърждава като един от най-големите пазарни центрове в тогавашния Дунавски вилает – „Кору скеле (Сухото пристанище)”, както са го наричали. Замогването на горнооряховчани през ХVІІІ и ХІХ в. допринася за възстановяването и изграждането на 5 църкви, 1 манастир, 7 училища, а през 1869 г. и за откриването на местно читалище – „Напредък”. Така разрасналото се селище се нарежда сред най-будните български градчета преди Освобождението.

150 години Горна Оряховица, въстаническо знамеКато венец на своето възрожденско развитие Горна Оряховица става общински център (1868 г.), град (1870 г.) и „столица” на І-ви революционен окръг на Априлското въстание (1876 г.). И днес с преклонение се помнят имената на видните и родолюбиви българи, проправили пътя на свободата за града: Георги Измирлиев, братята Сидер, Вичо и Моско Грънчарови, Елена Грънчарова, Мано Тодоров, Иван Панов Семерджиев и др. Стотици са горнооряховските доброволци в Българското Опълчение, които се сражават в епичните боеве край Шипка, Шейново, Плевен и Стара Загора, а с тях воюва и единственото оцеляло въстаническо знаме – Горнооряховското, което има същата бойна слава като Самарското знаме.

НОВИЯТ ГРАД
След Освобождението градът изживява бурния икономически подем и още в първите две десетилетия се превръща в значим транспортен, административен, културен и стопански център. Бързо се променя ориенталският му облик и се поставят основите на държавните и местни институции.

През 1899 г. се открива Гара Горна Оряховица-Калтинец – централната по ЖП трасето София-Варна, и за няколко години околийското градче става важен транспортен възел по линиите София – Варна и Русе – Търново. В резултат на това градът бързо се модернизира и индустриализира, привлечени са чужди капитали. За няколко години в Г. Оряховица отварят врати 12 фабрики (2 содолимонадени, 2 циглени, 5 тютюневи, 1 спиртна, 1 бонбонена и 1 бирена фабрика), а през 1912 г. е построена Захарна фабрика, която е най-голямата за времето си на Балканския полуостров.

град Горна Оряховица празник

През 1922 г. градът достига своя „звезден миг”, когато тук отваря палатите си Първият мострен панаир в България, прераснал в международен от 1925 до 1932 г. В него участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които (Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др.) уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство.

За световната слава на Горна Оряховица през този период допринасят и двама от най-известните горнооряховчани – първият българин световен шампион по класическа борба Никола Петров (1873-1925) и банкерът и министър в седем правителства Атанас Буров (1875-1954). През 1925 г. започва своята дейност Аеропристанището (Летището), което прави града един от стратегическите транспортни центрове в България. Но това са и много драматични времена – приближават три войни и две национални катастрофи, през 1913 г. Горна Оряховица е в епицентъра на опустошително земетресение, последвано от незапомнен ураган. Разрушенията и загубите са неописуеми. Преживели разрухата, както и опустошението на Втората световна война горнооряховчани възраждат своя град.

ГРАДИВНИТЕ ТРАДИЦИИ

В годините след Втората световна война градът запазва традициите си на важен транспортен и енергиен център, а през 1949 г. Горна Оряховица става окръжен административен център на околиите Габрово, Дряново, Севлиево, Велико Търново, Павликени и Елена.

През 60-те години започва мащабна промяна на градската среда. Инициирано е залесяване на зони за отдих в селището и околностите. Създадени са парк „Никола Петров” и парк „Детски кът” с детски спортни съоръжения, басейни, виенско колело и увеселителни павилиони. В периода 1965 – 1989 г. се обновява централната част на Горна Оряховица – построени са днешните сгради на общинска администрация, пощата, градски универсален магазин, летен театър, кино, младежки дом, спортна зала, както и нови пешеходни алеи. Днес Горна Оряховица е административен център на община с територия 318 кв.км, включваща 14 населени места.

Материали и снимки: Исторически музей – Горна Оряховица

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*