16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които сформираха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.
Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Република България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
Д-р Иван Църов, директор на Регионален исторически музей – Велико Търново:„През април 1879 г. Търново е празнувал, гордеейки се с паметните събития в града“
През 1879 година, когато в Търново се е провело Учредителното събрание и е приета Търновската конституция, целият град е бил обзет от патриотичен дух. Заседанието е било съпътствано от редица прояви – концерти, първото модно ревю и т.н. Малки и големи са осъзнавали, че в града ни се случва нещо значимо, изключително важно за цялата страна и са приемали тези паметни дни за празник. Дано този патриотизъм и усещане за величие се пренесе и сега, през април 2019 година, за да отдадем почит на родолюбието на предците ни.
Така директорът на Регионален исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов определя паметните събития в старата столица преди 140 години. Според него въпреки фриволния си език, нелицеприятните думи и нажежените страсти, които са владеели депутатите, те са имали ясното съзнание, че правят всичко това, водени от любов към България. Приемането на Търновската конституция, с която реално България става модерна държава, е една от най-важните дати в историята ни и е напълно заслужено 16 април да бъде признат за официален празник, казва Иван Църов.
Препратки към съвременния парламентаризъм от онова забележително време могат да се намерят в изобилие. И тогава, и сега, обществото се интересува живо от това какво получават народните избраници. Неслучайно в тогавашната преса надлежно е отбелязано, че дневната надница на един депутат е била 15 франка – сериозно възнаграждение за онези дни. В същото време голяма част от членовете на Парламента са били водени от стриктна дисциплина и чувство за ред. Като например онзи депутат, който написал собственоръчно прошение до председателя „да го освободи за три деня, за да може да заведе щерка си на дофтор в Русчука“.
За да посрещне честванията за 140 години от приемането на Търновската конституция през април т.г., чиято кулминация е Велико Търново, в музей „Възраждане и Учредително събрание“ тече трескава подготовка.
Вече са претапицирани пейките и са сменени завесите, сега върви подмяна на осветлението и освежаване на сервизните помещения. Това е и първият сериозен ремонт в експозицията от откриването ѝ през 1985 г., казва директорът на РИМ. Той не крие радостта си от това, че от 15 до 22 април тук ще бъде показана изложба с експонати, свързана с годишнината, които са събрани от 12 музея в страната. Тогава великотърновци и гостите на града ще имат възможност да видят и оригинала на Търновската конституция със саморъчните подписи на учредителите.
Д-р Църов изразява надежда, че музей „Възраждане и Учредително събрание„, както и Археологическият музей, в скоро време ще бъдат обновени със съвременни интерактивни средства, да се намерят средства за ново обзавеждане, осветление и отопление.
Това са знакови места за всеки българин, през музея „Възраждане и Учредително събрание“ минават годишно над 20 хил. посетители. Особено съм горд, когато семейства водят децата си тук, за да ги запознаят със славната ни история, затова сме длъжни да осигурим отлични условия.
Според г-н Църов, ако Велико Търново получи от държавата статут на духовна и историческа столица на България, това може да отвори много врати и да даде сериозни възможности за развитието на града.
Да, чуват се коментари, че трябва първо да си оправим дупките по пътищата и тогава да говорим за духовност. Иска ми се обаче хората да не губят чувството си за историзъм и патриотизъм,
казва Иван Църов. Той признава със съжаление, че много великотърновци никога не са пристъпвали прага на музей в града ни, нито са посещавали историческите забележителности, а свеждат проблемите до битовизми и смесват теми, които са от съвсем различен характер.
Ако статутът „духовна и историческа столица“ бъде разписан с конкретни правила и добие вид на норматив, това може да доведе до развитие и просперитет на Велико Търново. Иван Църов дава пример с Общонародния комитет за развитие на Велико Търново, който съществува от 1966 до 1991 г. и благодарение на който държавата отпуска милиони левове за реставрация на обекти и туристическа инфраструктура.
източник: Община В. Търново
Прочетете интервютата с други членове на инициативния комитет – Великотърновски митрополит Григорий и проф. Пламен Павлов.
Leave a Reply