Борис Денев

Изложба „Фронтови етюди“ по повод 135 години от рождението на Борис Денев

Годишнината от рождението на великотърновския художник се навършва днес, 7 февруари

Тази вечер от 18 ч. ще бъде открита изложбата „Фронтови етюди“ в ХГ „Борис Денев“ в старата столица. Тя е организирана съвместно с Община Велико Търново и Националния военноисторически музей по повод 135 години от рождението на Борис Денев, наследник на известния Чоканов род, информират от галерията. В изложбата ще бъде показана първата творба на художника на военна тематика – „Лозенград, 21.12.1912 г.”

Борис Денев е всепризнат майстор на пейзажа, като любима негова тема е родният Търновград с романтиката и очарованието на старинната архитектура. Постига респектиращи успехи и в областта на баталната живопис.

Участва в Балканската война, като по време на тежките дни и нощи на бойното поле запечатва в своите творби храбростта, героизма и саможертвата на обикновения български войник. В затишията между сраженията Борис Денев увековечава в стотици ескизи, скици и рисунки бойната слава на България и подвизите и саможертвата на нейните бранители. От тях по-късно се раждат вълнуващи художествени произведения. Полага се началото на един нов в българското изкуство жанр – баталния.

За първи път в българската батална живопис на пиедестал е поставен обикновеният войник с неговите душевни преживявания и бит, тежестите и несгодите, които изпитва по време на война. По време на Балканската война той прави около 200 рисунки с молив. Освен баталните сюжети в тях има и пейзажи от посетените места – „Лозенград”, „Град Сарай”, „Град Странджа”, „Село Караджакьой” и др. След демобилизацията на 20-и пехотен Добруджански полк Борис Денев преминава в запаса на същия полк по силата на Заповед № 34 от 12 август 1913 г. Тръгва си награден с орден за храброст IV степен и повишен в чин ефрейтор.

Направените скици с молив по време на войната през 1913 г. са изложени в големия салон на Военния клуб Борис Денев прави първата по рода си изложба от рисунки с молив. От тях 70 се намират във фондовете на Военноисторическия музей.

През 1915 г. Министерството на войната обявява конкурс за военен художник към Генералния щаб, който великотърновецът печели. По време на Първата световна война заема длъжността военен художник при Щаба на действащата армия. Заминава на предните позиции и отново редом с обикновените войници опознава трагизма на събитията. Отношението му към тези свои събратя отразява в композицията „Затишие пред буря”, „Към Призрен”, „През Шар планина”, „Молитва, „Праведния Йов”, „Погребална процесия”, „Зрелището на Голгота”. Документалните рисунки, които прави на бойното поле, са повече от 300.

На 1 октомври 1925 г. министърът на войната издава заповед за уволнение „по собствено желание” на Борис Денев. В спомените си той пише:

„През 1925 г. напуснах длъжността си военен художник, понеже не исках да се обвързвам изключително с военната живопис и понеже забелязах, че военните предпочитат пищните парадни картини, докато моите сюжети бяха само от бита на войниците.”

След като изоставя военната живопис, търновският художник е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, за да редактира издаваната от Министерството на народното просвещение детска литература. Тази длъжност заема до 1931 г., след което се отдава на свободна практика. През същата година става носител на „Кирило-Методиевата награда” на БАН.

Борис Денев познава заслужената слава, но и несправедливата обида. На 1 ноември 1944 г. е арестуван и прекарва пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер, без да бъде съден. „Обяснявам си, че причините на това ми задържане бяха фейлетоните, които пишех във в. „Слово” и в. „Зора”, в които осмивах недъзи в най-различни обществени среди и чрез които фейлетони си навлякох омразата на някои лица” – тълкува арестуването си той.

Освободен е на 25 август 1945 г. при необяснимата забрана да се занимава с живопис на открито като „народен враг”. Изключен е и от Съюза на българските художници. Доживява пълната си реабилитация. Удостоен е през 1967 г. със звание „заслужил художник”. На 31 декември 1969 г. умира.

****

Последвайте „Царевец вести“ във „Фейсбук“.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*