Стефани Ханджийска осиновяване
сн.: Фелия Барух

Авторката на „Йон“ Стефани Ханджийска: Осиновяването е просто друг начин за създаване на семейство

Номинираният за „Икар“ театрален спектакъл „Йон“ /пиеса за осиновените/ ще бъде представен пред великотърновска публика на 31 март, петък.

Представлението е първото по рода си у нас, което съчетава танц и документалистика чрез техниката вербатим /от лат. дословно/. В същото време той дава една различна гледна точка за осиновяването като реален процес и емоция.

Младият актьорски екип, който стои зад „Йон“, цели да даде гласност на тази така деликатна тема в обществото ни. Тя е пречупена през танца като физически израз на реална човешка емоция. Движейки се, актьорите повтарят дословно думите на осиновени, осиновители и експерти, записани по време на предварителна теренна работа.

Авторът на спектакъла Стефани Ханджийска сподели за „Царевец вести“, че идеята на проекта „Йон“ е да породи разговори за осиновяването, да се бори с табутата по тази тема. За нея и екипът, с който работи,

актът на осиновяване е просто друг начин за създаване на семейство.

„Йон“ ще се играе два пъти за една вечер във Велико Търново. Домакин е местният клуб ТАМ, а началото на спектакъла е от 19 и от 21 часа. Композитор е Георги Атанасов Minstrell, костюмите са на Невена Георгиева, Стефан Хаджиев свири на виолончело, а актьорите са в състав: Боян Арсов, Василия Дребова, Деян Георгиев, Пламена Пенчева, повече информация за събитието тук.

Йон пиеса за осиновените
сн.: Фелия Барух

Ето какво още ни разказа талантливата Стефани Ханджийска за своя спектакъл:

Какво ще видят великотърнови утре в клуб ТАМ?

„Йон“ е един нетрадиционен подход към театралния спектакъл, който съчетава в себе си съвременен танц и документалистика. Реално зрителите ще могат да чуят през актьорите разкази и интервюта с осиновители и осиновени хора по темата осиновяване в България. Паралелно с тяхната реч актьорите имат танцова партитура, като танцуват и говорят едновременно. Получава се една много интересна комбинация между танц и документалистика.

Статистиката за осиновяване у нас през последните години е много негативна. Децата за осиновяване са с над 50 процента повече от хората, заявили желание да осиновят дете. Какво според вас спира българите да се решат на такава крачка?

Според мен съществуват сериозни предразсъдъци, които са много неясни. Всъщност хората се страхуват от осиновяването. Отблъснати са от тази тема, без самите да знаят защо. Именно това беше една от мотивацията ни да работим по нея. Според нас това е нещо много прекрасно, просто друг начин да се случи едно семейство. Тези семейства, с които ние се срещнахме, бяха много здрави, прекрасни, и затова искахме да предложим друга гледна точка върху осиновяването. Смятам, че хората се дистанцират от обичайните си негативни табута и ние им предлагаме едно различно изживяване, което е човешко, емоционално и ценно като послание. Вярвам, че зрителите ще напуснат представлението окрилени.

Освен че се занимавате с танцово изкуство, вие учите и антропология. Може ли да се каже, че „Йон“ е вид проучване в областта на социалната антропология?

Не, това не е научно изследване. Използвахме антропологичен подход при самата теренна работа, като проведохме дълбочинни интервюта, но не сме имали амбицията да направим научен труд от това. Насочеността беше тези интервюта да се срещнат с артистичната работа. Моята лична мотивация да се занимавам с антропология е, че тя търси отговор на въпроса „защо“. Защо тези хора са направили това нещо, защо се чувстват по този начин.

Тази иновативна форма на театър по-лесно ли достига до хората, как се възприема от тях?

Хората са дистанцирани от темата за осиновяването, като го свързват с травматични изживявания на децата. Ние обаче говорим за семействата, в които осиновяването е факт и радост. Начинът на изразяване в спектакъла стига директно до публиката чрез вербатим техниката и през танца, защото той създава една свързаност и емоция през тялото. Хората усещат дълбоко темата.

Тази година за малко да вземете награда „Икар“ за спектакъла „Йон“ в категория „Съвременен танц и пърформанс“. Обмисляте ли вече нов проект, с който да увеличите шансовете си за следващите награди?

Да, имаме изцяло нов проект, който е готов, и чакаме финансова възможност да го реализираме. Той отново е по социална тема и отново е танцов.

 

Спектакълът „Йон“ /пиеса за осиновените/ пътува с подкрепата на Фондация “Америка за България” чрез Програмата “ИЗКУСТВО В ДВИЖЕНИЕ”, администрирана от Фондация “Арт Офис”. Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ е партньор.

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*