Необятна бяла шир, чувство за безвремие и неопетнена от човека красота. Това е Антарктида. Белият континент привлича неустоимо пътешественици и изследователи, а България е сред 29-те държави, които активно дават своя научен принос в опазването и проучването му като консултативни членове според Антарктическия договор.
Тази година се провежда юбилейната 25-а Национална антарктическа експедиция, ръководена от проф. Христо Пимпирев. Общо 32-ма са участниците в нея, които пребивават по различно време в българската база на Южния полюс за времето от ноември до март. Сред тях беше и великотърновецът Мирослав Цветанов, който е сред фотографите в местния Клуб на свободните фотографи. Ето какво има да разкаже той за сбъднатото си пътуване до Антарктида…
Здравей, Миро! Съвсем скоро се върна от дълго пътуване. Кога се включи в Националната антарктическа експедиция и каква е всъщност целта й?
Първият екип от десет души, в който участвах и аз, отпътува на 21.11.2016 г. от летище София. Целта на този екип от експедицията е да провери състоянието на всички съоръжения и системи след антарктическата зима и да подготви базата за научните екипи, които пристигат малко по-късно.
От научна гледна точка, целта на експедицията е провеждане на изследвания в областта на геологията, палеонтологията, глациологията, сеизмологията, извършват се геодезични и фотограметрични измервания на терена и други.
От политическа гледна точка, целта е поддържане статута на България в ролята ѝ на пълноправен участник в Антарктическия договор с право на вето, дори върху решенията на държави като САЩ и Русия. Съгласно този международен договор нашата страна е сред 29-те държави от целия свят, които участват в управлението и решаването на бъдещето на Белия континент. Този аспект на Българската антарктическа програма е изключително важен и е важно да се популяризира сред българското общество, тъй като той ни отрежда стратегическа роля на един цял континент.
Как попадна в екипа и каква беше твоята роля в него?
От години следя събитията около Българския антарктически институт (БАИ). Изключително вдъхновяващ за мен бе фактът, че мой близък приятел, главен асистент по палеонтология в Софийски университет, взе участие в 24-ата Българска експедиция. Благодарение на него успях да установя връзка с ръководителя на БАИ проф. Х. Пимпирев и началника на Българската антарктическа база инж. Й. Йорданов. Бяха проведени няколко срещи, на които обсъждахме възможностите за осъществяване на техническа помощ за Българската база от страна на компанията, в която работя. В края на месец август, няколко седмици след последната ни среща, проф. Пимпирев се свърза с мен, с предложение да участвам в юбилейната 25-а антарктитическа експедиция като част от екипа по поддръжка на базата.
Ако се питате какво е усещането, когато си на прага да реализираш една от големите си мечти, отговорът е ВДЪХНОВЯВАЩО!
Изпитваше ли някакви притеснения, преди да заминеш?
Притесненията бяха свързани най-вече с това дали ще успея навреме да окомплектовам цялата нужна екипировка и фотографско оборудване. Някои от нещата пристигнаха почти в последния възможен момент. Интересно бе това, че всички хора, с които контактувах във връзка с подготовката, се заразяваха от един общ ентусиазъм и съпричастност към Българската антарктическа експедиция. Иска ми се по-често да виждам това обединително пламъче у хората!
В какво се състои подготовката за такова пътуване?
Подготовката за пътуването от гледна точка на общата организация е една изключително сложна логистична задача, която се координира от Българския антарктически институт. Личната подготовка на всеки член на екипа е специфична в зависимост от това каква е неговата задача на базата. Подготовката минава през тренировъчен лагер на учебната база на СУ „Св. Климент охридски“ в Гюлечица, в подножието на Мальовишкия дял на Рила. Там се провеждат лекции по първа медицинска помощ, инструктажи по безопасност, правила в БАБ, запознаване с картографския материал, правна подготовка за действащото законодателство на Белия континент. Обменя се опит между ветерани и хора, които ще участват за първи път.
Как преминава един ден на Южния полюс? А една нощ?
Както денят, така и нощта преминават „на светло“. През месеците ноември до февруари, когато се провежда експедицията, в Южното полукълбо е лято и светлата част на деня по тези ширини продължава 24 часа.
Често получавам въпроси относно „Южния полюс“, тук трябва да се направи следното уточнение, Българската антарктическа база е на 62-и паралел ю.ш., което означава, че е на много голямо разстояние, както от магнитния, така и от географския южен полюс.
Относно дневния режим на базата: закуска между 8:00 ч. и 9:00 ч., обикновено музиката на Адриано Челентано е първото нещо, което ти казва „Добро утро“ на влизане в базата. На по чаша кафе се обсъждат плановете за деня, преглеждат се метеорологичната прогноза, данните за приливите и отливите, след това всички се захващат с планираните задачи: проверка на сеизмометрите на ледника, качване до съседния връх за ремонт на радиоретранслатора, носещ кодовото име „Папагала“, ремонт на главния електрогенератор и много, много други…
Обядът е в 14:00 ч. Челентано отново изпълва атмосферата (това просто е един от антарктическите постулати на базата), след това идва ред на едночасова полярна сиеста, идеалното време, в което човек може да се потопи в библиотеката.
Вечерята, 20:00 ч. Настъпва един от най-приятните моменти на базата, всички се събираме в голямото помещение на основната сграда. Дървената му ламперия и множеството лавици с книги го превръщат в идеално място за разказване на антарктически истории отпреди две десетилетия, на приключения от всички континенти и океани на планетата. Там можеш да усетиш клаустрофобията на палатка, скътана някъде сред върховете на Андите, усилията при разпъване на базов лагер в Хималаите, вятъра на Еверест, умората след страховита морска буря край бреговете на Африка и какво ли още не…
Тъй като се занимаваш с фотография, сподели какви са предизвикателствата пред „обектива“ на място като Антарктида.
Бих казал, предизвикателствата са не само пред, но и зад „обектива“. Всеки, който ме познава, знае, че на тази тема мога с удоволствие да говоря до пълно изтощение, все пак ще се опитам да бъда кратък.
Подготовката започна с многобройни часове планиране още в България. Едно излизане за правене на снимки на ледника или в залива пред базата е предшествано също от часове подготовка на техниката и екипировката.
Основното предизвикателство е свързано с огромните мащаби.
Още от първите снимки си наясно, че един кадър е крайно недостатъчен да се предаде реалното усещане от това да застанеш срещу пейзаж, покрит с ледници от стотици хиляди години. Това е предизвикателство не само от гледана точка на фотографското майсторство, това е истинско изпитание за сетивата, тъй като в бялата пустош погледът не намира нищо познато, с което може да съпостави височината на огромен леден блок или разстоянието до следващия хълм.
Разкажи някои любопитни моменти от престоя си там. Кое те впечатли най-много?
Този въпрос също би отнел часове, а може би и дни. Просто ще отбележа някои интересни факти.
Първото нещо, което прави впечатление, когато попаднеш на Южните Шетландски острови, е суровия ландшафт. Стръмни склонове, остри скали, излизащи от океана – всичко това е характерно за сравнително млад в геоложко отношение релеф.
В началото ориентацията по посоките на света е трудна за всеки. Това се дължи на нетипичната за нас траектория на слънцето и разтегливото понятие за изток-запад, дължащо се на по-малкия радиус на паралелите.
Интересно е въздействието на полярния ден върху съня и как съзнанието напасва моделите, по които работи към непознатата среда.
Друг интересен момент е динамиката на атмосферните условия. В областта на Южните Шейтландски острови, където се намира о. Ливингстън, времето само за минути се променя от слънчево до буря с леден дъжд и обилен снеговалеж.
В заключение ще добавя, че от всички емоции, които могат да се изпитат по тези географски ширини, най-въздействащото нещо е видът на ледниците и причудливите форми на отплаващите айсберги. Промяната на дневната светлина оцветява повърхността им във всевъзможни нюанси, от тюркоазено синьо до искрящо жълто. Гледката е толкова поглъщаща, че дори най-страстният фотограф понякога оставя камерата, за да усети магията на Антарктида.
Разгледайте галерията от снимки, направени от Мирослав:
Leave a Reply