ферма Приятели на четири крака
сн.: Царевец вести

Вера Трендафилова от фермата „Приятели на четири крака“: Превръщаме животните в посланици на доброто

Първата в България ферма-приют за животни, възпитаваща децата в любов към тях, вече се намира на територията на Великотърновска област. Новият дом на десетки селскостопански и други животни, пострадали по някакъв начин от човешкото отношение, е село Хотница.

Срещнахме се с основателите на ферма „Приятели на четири крака“ Вера Трендафилова и Виктор Каролев, които преди повече от 15 години заживяват на село, сред природата. Постепенно начинът им на живот и любовта към животните предопределят пътя им. През 2006 г. те регистрират Сдружение с нестопанска цел „Приятели на четири крака“ и се посвещават на изоставени или пострадали от човека животни, които обгрижват с голямо внимание.

Фермата печели много приятели от страната и чужбина, които допреди няколко седмици посрещаше гостоприемно във варненското село Орешак. Сега тя отново отваря широко врати за нови приятели във великотърновското село Хотница, недалеко от центъра му. Преместването й стана факт благодарение на много доброволци и дарители. Както казва самата Вера: „Защото наистина Велико Търново е центърът на България, на активизма в България във всяко едно отношение.“

Сред приятелите на четири крака във фермата ви очакват магаренцата Мирко и Борко, прасето Пуки, козелът Бижу и още много копитни, пернати и с меки лапички личности. Докато разговаряме с любезната ни домакиня Вера, а децата навън играят с животните, си мисля какво захранва любовта и отдадеността на създателите на фермата. Отговорът не закъсня – това е единението с природата, умението да усещаш нейната изначално заложена хармония.

Разкажете ни за началото на фермата. Знаем, че сте мечтали да живеете на село и да сте заобиколени от животни, кои бяха първите?

Всичко започна от един ден, в който чаках на дълга опашка на село за хляб /вече си бяхме купили къща в с. Орешак с мъжа ми Виктор/. Пред мен имаше мъж и жена, които спореха дали да заколят, или не старата си коза. Дълго време ги слушах и накрая реших да купя козата. Това беше първата ми коза в живота. Толкова много й се радвах, че я разхождах на каишка из селото, като домашен любимец.

След това бяхме събрали пари за първия си джиесем, преди около 18 години, и тъкмо да го купим, видях една обява, че се продава магаре за клане. Та отидохме да купим магарето, а останахме без телефон. Така, малко по малко, дворът се напълни с животни. Сега имаме три магарета, кон, тринадесет овце и кози, прасе, две котки, няколко кучета, птици.

Тук не просто се грижите за животните, но и посрещате организирано групи, както и семейства с деца.

Идеята не е да събираме животни, някои хора си мислят, че просто ходим и спасяваме животни, а тези, които са тук, да ги превърнем в посланици на доброто.

Защото всяко едно от тях е израснало без майка, смятат, че аз съм им майка, социализираме ги, описали сме един лъжлив за тях свят, в който всички хора са приятели с животните, че живеем като в рая. Те това го демонстрират като отношение към всички гости.

сн.: Царевец вести

Искам да подчертая, че това, което сме направили като инициатива вече, не е измислено от нас. Отдавна в цивилизования свят това е утвърдена и действаща практика. Има такива ферми с всякакви животни и прикачена към тях възпитателна програма за деца. В днешно време вече се къса връзката с природата, предвид това, че технологиите настъпват все повече и улесняват живота във всяко едно отношение, децата не само късат връзка с природата, а дори не разграничават животните. Просто се учудвам, когато деца казват на пуяка пате, или пък, че козичката, като порасне, става овца…

Обичайна гледка е примерно майка с доста поотраснало момченце идват във фермата, агънцето, което е много контактно, решава да се затича към детето, а то бяга, пищи, страх го е агънцето да не го ухапе или ритне. А аз казвам, че бяга от библейския символ на кротостта и смирението. Много родители водят децата си при нас, за да преодолеят страх от животните. Забелязала съм и че самите родители се забавляват много повече, отколкото децата.

В началото, преди да се регистрираме като сдружение, поканихме няколко организирани групи от училища и детски градини, за да видим дали това работи като идея за България. Оказа се, че работи, и децата са изключително щастливи, трудно си тръгват. Обичат да слушат историите на нашите животни, тъй като всяко от тях има драматична история, пострадало е от човешко насилие или безразличие. То е като една приказка с драматично начало, но щастлив край.

Смятаме, че нашата работа има възпитателна цел, тъй като, освен че се научават да разграничават животните, децата се научават и на хуманно, толерантно отношение към тях.

Виждат, че те не са ходещи бездушни предмети, изтъкани само от някакви инстинкти, а че всяко едно има характер, душа, имат емоции – изпитват любов, страх. Започват да ги възприемат като личности.

Тази инициатива продължава и тук, в Хотница, има ли определено време за посещения, програма?

Ще продължим дейностите, както бяха в село Орешак. Посещенията са абсолютно свободни за семейства с деца, само е нужно да се обадят предварително, за да сме на разположение. Вратите са отворени, не струва нищо да прекарат незабравимо време с животните, да си направят снимки. Същото е и с организираните групи.

В Орешак имахме интерес от страна на училища и градини, връзка и със скаути – „Малките вълчета“, които помагаха с работа във фермата. Аз бях изумена как толкова малки дечица работят самоотвержено и неуморно и даже ще цитирам реплика на две скаутчета: „Моля те не ме снимай, защото вкъщи не правя нищо, а пък тука бачкам.“

Вече имаме обаждане от скаутския клуб в град Елена. Ще идват при нас да прекарват време с животните, да помагат с работа, да спят на палатки.

Тези животни малко по малко изчезват, защото частните малки стопанства вече замират и те влизат в големи индустриални ферми, където няма достъп, а и да има – те не са контактни, не са социални. Децата няма как да направят връзка с тези животни по другия начин, хуманния. И да изградят едно състрадателно отношение към света, което започва от любовта към котенцето, врабчето със счупено крило, което не си подминал, към всяко едно живо същество, което изпитва чувство и болка. Не можем да кажем, че обичаме кучета и котки, а другите животни – не толкова.

Каква беше причината да се преместите чак от Варненско тук?

Още миналата зима получих предложение от група активисти за защита на животните, които са от Велико Търново /“Веге Търново“ – бел.авт./, да участвам в лекция, инициирана специално за „Приятели на четири крака“. В първия момент отказах, тъй като си мисля, че няма какво толкова да кажа. Те обаче настояха и в крайна сметка приех. Срещата беше в бар ТАМ. Имаше много посетители, хората бяха много доволни. С част от тях се срещнахме след това и от дума на дума се стигна до това – защо да не пренесем фермата в средата на България. Защото наистина Велико Търново е центърът на България, на активизма в България във всяко едно отношение.

Варна е голям град, курортен и там цари една дремлива атмосфера, хората живеят на по-бавни обороти и посещенията са по-малко при нас. Самото място, където бяхме, е по-трудно достъпно, води се вилна зона, трудно ни намират. Пътят е много зле и ако е кално или вали сняг, дори доктор не може да дойде при нас.

Тази идея решихме, че идва като една мечта, която да осъществим след година-две примерно. Но активистите са си активисти, казват сега, веднага. Ориентираха ни към село Хотница, казаха ни, че обществото е прекрасно, природата е очарователна. Харесахме си тази къща, която е много удобно като разположение – и за отглеждане на животните, и за намирането й от посетители.

Хората тук някак са други и нямат нищо против животните, докато в региона около Варна се развива една нетърпимост към тези животни по някаква за мен необяснима причина. Просто това да гледаш овца или крава, или коза, пречи, мирише. При нас се получи една нетърпимост на местните към нашата ферма, а тук видяхме толкова много любов от страна на активистите, толкова много ни подкрепиха, помогнаха и продължават да го правят.

Идваме тук в общество, което настоя, мечта и ни прие. Сами нямаше да се решим на такава стъпка.

Разкажете някоя от историите на вашите животни?

Магаренцето Мирко има една от най-тежките истории. Той е най-дребният от трите магарета тук, вече не си знае годините, при нас е от 15 години, а дойде вече на възраст. Беше изключително агресивен, наш съсед го купи от някого, който явно много го е малтретирал. Хапеше, риташе, едва не преби новия си собственик, възрастен човек. Той реши да го продаде за колене. Аз много го съжалих и предложих да го откупим, цял живот се е мъчил горкичкият, нека поне шанс да му дадем.

Това беше най-трудният ни случай, защото ни трябваше цяла година, да спечелим доверието му. Трудно го удържахме, рита, хапе, ненавист излъчваше цялата му физиономия, но се превърна в коте. Сега е любимец на децата, посреща гостите, той е истински пример, че доброто отношение поражда добро отношение както при хората, така и при животните, всъщност при хората не винаги. Дори преди години негова снимка в интернет събра 81 гласа за кмет на Варна.

сн.:Царевец вести

От какво имате нужда?

По принцип от всяко нещо, което може да служи за храна на животните. Сено, зърно – много ще бъдем благодарни, ако има такава възможност – за кучетата храна. Или пък зеленчуци, които са останали от някой магазин примерно – моркови, зеле, ябълки – животните ги ядат цяла зима.

И за финал:

Приятно изненадана съм, че виждам у хората едно еволюирало отношение към животните като към живи същества с права и достойнство. Ние заедно с тях образуваме хармонията на природата. Това го наблюдавам все повече и повече у младите хора. Толкова години вече работим, нямаше да издържим, ако не беше така. Хората искат да я има тази ферма.

« 1 на 16 »

 

Във „Фейсбук“ страницата на „Приятели на четири крака“ ще научите повече за обитателите на фермата и дори да си харесате някой от тях и да го осиновите виртуално. На телефон 0895254484 пък можете да позвъните, за да се уговорите за посещение.

****

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.

fb-share-icon20
Tweet 20

1 Comment Posted

  1. Първо благодаря на журналистката, за отношението, разбирането и позитивния текст- това убежище за животни е кауза, която е свързана с най-важните човешки ценности- състрадание, справедливост, уважение и съвест. „Приятели на четири крака“ съществува не само благодарение на собствениците, но и на всички хора които през годините са подкрепяли, помагали, посещавали и разпространявали каузата. Ако хората като индивиди и общество успеят да запазят тези ценности- те ще дадат на следващите поколения примера за хармония, солидарност и етична еволюция.
    „За величието и моралния прогрес на една нация, може да се съди по отношението й към животните“ Махатма Ганди

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*