коледари 24 декември
сн.: ЕМО "Етър"

Коледарите като магически посредници между старата и новата година

С наближаващия край на годината идва и надеждата за по-добро бъдеще, за ново начало, което е възвестено с раждането на Божия син.

Важна роля в процеса на преход между старото и новото в българската народна митология имат коледарите. Именно те първи съобщават за новата подредба в света, която настъпва с Рождество Христово. Въпреки че основата на коледната традиция е езическа, тя се надгражда с християнски елементи, за да достигне до нас в познатия си многопластов облик.

Обичаят коледуване най-напред се извършва от малки момчета на възраст от 6 до 12 години. Те обхождат селските къщи на 24 декември, който е наричан с различни имена от народа – Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич.

Децата се събират в групи и нарамили торбички за даровете, които очакват, гостуват във всеки дом. Задължителен техен атрибут е дряновата тояжка. Чакани са като скъпи гости и след като биват посипани с жито от стопанката на дома, те започват да чукат о земята с тояжките си сякаш засяват разпилените зрънца. Думите, които често изричат, са: ”Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи”, отправят също пожелания за здраве и късмет.

Цялата нощ след Бъдни вечер е времето на коледарските дружини, в които всички освен водачът са момци ергени. Те са облечени в ямурлуци/наметала, на главите носят украсени калпаци, а в ръка – гега. Всеки от тези елементи се среща като вълшебен предмет в народните ни приказки. Те помагат на носещия ги да осъществи своята задача. Освен да възвестят за Рождеството, според изследователите на българския фолклор те имат отговорната задача и да запазят целостта на света, застрашен от настъпването на зли сили в този период. Чрез запазените във времето коледни песни и наричания за здраве и радост коледарите преодоляват заплахата от символичния край на света.

За такъв народът смята прехода между отиващата си стара и идващата нова година, или времето от раждането на Христос на 25 декември до неговото кръщение на Йордановден. В този промеждутък от 12 дни, наричани мръсни, в земния свят навлизат страховити същества от отвъдното – таласъми, вампири и караконджули. В същото време коледарите символично слизат в света на мъртвите и след преодоляване на различни трудности се връщат благополучно. Това пътешествие се съхранява в песните им и може да се приеме за посвещаване на юношите.

Благословиите, които отправят коледарите, носят голяма сила. Концентрацията на добри думи и благопожелания действа като магия. Те са насочени към стопанина на дома, към членовете на семейството му и стопанството му. В замяна на благите думи стопаните даряват коледарите с пари и различни продукти. Кръглият кравай е задължителен дар, който се свързва със здраве и благополучие, смята се за модел на космоса.

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава долна земя:
Овци ти се изягнили,
се овчици ваклошатки
и овновци виторожци,
кози ти се изкозили,
се козици виторожки
и пърчевци ярчорожци,
кравици се изтелили,
се кравици белобозки,
се воловци еленчовци,
кобилки се изждребили,
се кобилки левогривки
и коньовци патуньогци…

Днес обичаят коледуване се припомня всяка година от самодейци, деца и ученици, които пренасят песните и наричанията на коледарите през времето, за да се запази тяхната магическа сила. В Етнографски музей на открито „Етър“ /Габрово/ дори се провежда Училище за коледари, където младежи разучават характерни песни и послания.

автор: Станимира Колева

______

използвана литература:

„Славите ли Млада Бога?“, Анчо Калоянов; „Български светци и празници“, Лилия Старева

***

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*