технологиите
сн.: личен архив

Йордан Ходжев: Технологиите са забавни и гарантират по-вълнуващ кариерен път

Великотърновецът Йордан Ходжев от няколко години споделя своите знания и любов към природните науки и технологиите с ученици. Той е преподавател в селата Мирково и Челопеч, Софийска област, където създава Център за извънкласни инженерни и научни занимания.

Преди няколко седмици участва в образователната програма на музея към Американския космически и ракетен център в Хънтсвил, Алабама. Там се намира първата изследователска база на НАСА и всяка година се провежда Международен космически лагер за ученици, възрастни и преподаватели. Бил е на обучение за учители и в Холандия, организирано от Европейската космическа агенция. 

Йордан Ходжев е възпитаник на СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново с профил „Изобразително изкуство“, а след това „Биология“. Висшето си образование завършва в Софийски университет „Св.Климент Охридски“, в специалностите „Молекулярна биология“ и „Биофизика“.

Срещаме се с него по повод предстоящия Фестивал на науката в старата столица, сред чиито организатори е г-н Ходжев. Събитието ще се проведе на 5 август /събота/ в парк „Марно поле“, от 17 ч. То е насочено към децата и цели да предизвика интереса им към науката по един забавен и достъпен начин.

 

Как се роди идеята за Фестивала на науката?

В селото, в което преподаваме /заедно с колегата му, с когото организират фестивала – Владимир Стефанов – бел.авт./правим подобен фестивал, който се посреща с голям интерес. Децата се ангажират, могат да покажат какво са постигнали през годината пред своите родители, пред обществеността.

Разпространено е мнението, че специално на природните науки няма смисъл да се набляга толкова много, а всъщност това, което виждаме, е, че голям брой от съвременните професии ще изискват знание за тези науки. Ценни ще са хората с инженерни умения, с научно мислене. Фестивалът е добър начин да рекламираме тази идея.

Избрахме Велико Търново, защото с колегата ми сме родом оттук. По една или друга причина, ние сме се изявявали извън родния си град, смятаме, че е ценно и желаем да споделим опита си с нашите съграждани.

По-далечната ни цел е, ако има интерес от страна на училища, на родители, да направим една по-разширена програма, която да си върви периодично. В нея тези модели за учене чрез игра ще се прилагат по-задълбочено. Те работят в цял свят и би било странно да не ги прилагаме у нас. След 10-15 години не знаем какви точно умения ще са необходими, но има достатъчно доказателства, че

технологиите все повече ще навлизат и хората, които са вещи с тях, ще имат предимство при намирането на работа.

Освен че технологиите са забавни, те гарантират по-интересен, по-вълнуващ кариерен път.

Всъщност това, което се опитахме да обясним на децата в районите, където преподавахме, е, че технологиите могат да дадат възможност да се откъснеш от ограниченията на средата. Искаме да видим дали нашите планирани дейности и технологии, които представяме, ще допаднат на публиката и дали ще ги припознаят като свои.

От колко години преподавате на деца?

Завършвам трета година като учител в среден клас – от 4 до 7 клас. Това време нито е малко, нито е много. Достатъчно е обаче, за да придобие човек определена увереност в работата с деца и да знае коя дейност би вършила работа и как да подходи. Не е лесно да се привлече вниманието им и да се задържи, да се вършат неща заедно като отбор.

технологиите
сн.: личен архив

Какви качества е нужно да притежава един учител според Вас, за да задържи вниманието на учениците към тази сложна материя на природните науки?

На първо място, преди техничарските умения, трябва човек да е изключително добронамерен към децата. Да не осъжда по никакъв начин това, което примерно може да види като недостатък или липса на някакъв навик, или умения у тях.

Когато те се убедят, че човекът, който седи срещу тях, им желае доброто, няма намерение да ги уязвява и иронизира, да си изкарва на тях нещо, те са готови да го последват.

Нататък идват по-специалните педагогически умения – да можеш да представиш своя предмет  – технология, научен проблем или явление, така, че учениците да пожелаят да се занимават с него и впоследствие да могат да се включат в планираните дейности. Идеята е не само да се разказва нещо и да се гледат филмчета, а децата, колкото се може по-активно, да бъдат въвлечени, да участват самостоятелно в процеса – чрез преживяване, действия да навлязат в предмета. Така знанията и уменията, които се натрупват, са много по-трайни. По този начин навлизат и в изследователския подход, който е полезен, когато разучаваш каквото и да е ново нещо. Учителят трябва да е способен стъпка по стъпка да разкрива тая красота, която е видял в съответната тема самият той.

Според Вас българското образование далеч ли е от този модел и от самите ученици, или напротив?

Трудно е да се кажа еднозначно за образованието, не само в България. Имал съм възможност да видя как се обучават в няколко европейски страни, в Холандия най-вече, и в САЩ. Видях едно и също нещо – има и много добри, и много лоши учители навсякъде. Оценката за една образователна система според мен е по-скоро какво е съотношението между добрите и лошите преподаватели. Професионалистът, независимо коя система представлява, си разбира от работата, има подход. Проблем на много места е намирането и задържането на добри учители, защото заплащането и условията на труд не са много добри.

По мое мнение в българската образователна система трябва да има критерии за това кой е добър учител. Каква е представата на държавата, системата, родителите, учениците за добър учител. И другото нещо е, вече като знаем какво е добър учител, как да направим тези хора повече и те да дават основния тон на работа на образователната система.

Разкажете за Центъра, който сте създали в Мирково, какви деца го посещават?

Той се казва „Знам и мога“*. В началото започнахме с деца от училището в селото, които искаха да задълбочат знанията си и оставаха един-два пъти седмично да работим с тях. На втората година една част от учениците, които вече бяха завършили /училището е основно/, продължиха да идват. Присъединиха се деца и от други училища. Самият факт, че имаше устойчив интерес в продължение на 3 години, за мен говори, че това, с което се занимавам, е смислено.

За тези три години през Центъра са минали около 100 деца с постоянно ядро от 15-ина ученици. Организирали сме Дни на отворените врати, участваме редовно във фестивали на науката на Американския колеж в София. Там ни посрещат много добре, специално за нас разкриха категория за ученици 5-6 клас.

сн.: Център „Знам и мога“

Имате интерес и към космическите науки, посещавали сте различни обучения…

Космосът е нещо, което вдъхновява децата поколения наред, включително и мен. Бях на обучение в Холандия, организирано от Европейската космическа агенция. Там имах възможност да се запозная с учители от цяла Европа и една седмица да участваме в обмяна на опит. Научихме как достъпно, под формата на игра, да се предават на децата последните достижения на космическата наука в Европа.

Съвсем наскоро участвах в конкурс на Американското посолство за ежегодния Space Camp, организиран от тяхната космическа агенция – НАСА. Така имах възможност да посетя Космическия ракетен център в щата Алабама, кандидатствах по програмата, бях поканен на интервю, одобрен. Аз и двама български ученици, също участвали в конкурса, бяхме изпратени там, за да се запознаем с американския опит в космонавтиката, ракетостроенето. Специално за учителите беше организирана отново работилница за това как най-ефективно да се преподават в клас последните достижения на космическата наука, както и, използвайки естественото любопитство на децата към Космоса, да се преподават науки като математика, физика, химия, география, геология.

Във Вечер на нациите аз и двамата ученици, които бяхме от България, направихме представяне на традициите на страната ни в космическите изследвания и тяхното бъдеще. Разказах за българските космонавти, за проекта на космическа оранжерия, успехите в създаването на космическа храна с високи хранителни качества.

сн.: Space Camp

На това представяне присъства американският космонавт Дон Томас, който е бил на няколко мисии със совалката „Чалънджър“. Той дойде специално при мен, за да ми каже, че много цени българския принос в историята на космическите изследвания. Изрази възхищение, че толкова малка страна, с не особено големи икономически възможности, може толкова добре да се представя.

В момента той работи с училища и предложи, ако имаме желание, да направим видеовръзка с български ученици. Те ще могат да му задават въпроси, за да се докоснат от първа ръка с човек, който е работил в Космоса, да им даде съвети и да ги вдъхнови за такава кариера. Това е много интересно, но и полезно. Все по-често ще става възможно да се изпращат хора в Космоса с различни мисии.

Какво е бъдещето на българската космическа наука според Вас?

Бъдещето се случва сега. Съвсем наскоро беше изстрелян първият български комуникационен спътник „България Сат 1“, което вече служи като вдъхновение за много ученици и студенти. Смятам, че има предпоставки България да продължи да бъде един от двигателите на космическата наука.


*Центърът за извънкласни инженерни и научни занимания „Знам и мога“ към ОУ „Георги Бенковски“, село Мирково, по проект на Институт за насърчаване на професионалното образование и обучение, стана възможен благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ по „Програма за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето“, с финансовата подкрепа на Фондация „Оук“.

****

Последвайте „Царевец вести“ във „Фейсбук“.

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*