24 май азбука св.св. Кирил и Методий
сн.: Уикипедия

Аз, буки, веди, или защо празнуваме на 24 май

24 май е Ден на българската просвета и славянската писменост. До болка клиширана фраза. Толкова сме свикнали с тези думи, че те преминават през главите ни съвсем механично и бият на кухо. Както механично и кухо отбелязваме този уникален празник. „Уникален” не заради беден речник, а защото е без аналог.

Няма друг народ по света, който да има национален празник на нещо толкова неуловимо като духа.

Не ден на конкретна кървава победа над конкретен враг, а ден, в който празнуваме това, че сме създали и опазили нещо толкова важно, каквото е една азбука. Азбука, която ни е позволила да имаме идентичност, усещане за собствена културна значимост, сламката, за която сме се хващали векове наред, за да не се удавим в опитите да бъдем претопени в чужди нации.

Свикнали сме да обвиняваме ‘младите’, че нямат почит към дни като днешния. Но не мисля, че вината е в тях. Вината е в нас, учителите. Уж го възприемаме като наш професионален празник, а въпреки цялата показност на шествията и портретите на Кирил и Методий, окичени с венци, той губи своето съдържание. Някак, улисани в изпълнението на вездесъщия учебен план, не намираме време да обясним на учениците защо е важно да се знае и да се помни направеното от Кирил и Методий. И тук не говорим за суха фактология.

Не е фатално да не знаем, че азбуката, която създават солунските братя, е всъщност глаголицата. Името идва от глаголати – „говоря“, и всяка от буквите в нея има свое име. По този начин там е скрито послание, което започва с аз, буки, веди – т.е. помни своите букви. Може и да се поизфукаме със знанието, че тази първа азбука е създадена от три форми – триъгълник, кръст и кръг, символи на Светия дух, вярата и обединението, но и да сме го забравили след часовете по литература, не е болка за умиране. И нека оставим тесните специалисти да спорят дали глаголицата е преработена в по-удобната за изписване кирилица точно от Климент Охридски, или това е направил някой от другите просветители от Преславската книжовна школа.

24 май – Истински важното, което трябва да знаем и помним, е, че създаването на тази азбука променя съдбата на България.

Благодарение на нея през средните векове държавата ни става културен център на православния свят, наравно с Византия. Пак благодарение на нея българският става един от четирите признати християнски езика, което ни дава право да извършваме богослуженията в църквите на родния си език. Това от днешна гледна точка може да звучи маловажно, но именно фактът, че в църквата се е говорело на родния език, а не на неразбираемия гръцки, е изиграл огромна роля в запазването на българското ни самосъзнание по време на турското робство.

Да намериш символен израз на всички звукове и звукосъчетания в езика на един народ, е истински подвиг. Изискват се и много знания за различните графични системи, съществували до този момент, и много въображение, и много талант. Но създаването на азбуката ни е не толкова филологическо събитие, колкото историческо. Осъзнали значимостта на направеното от Кирил и Методий, българите започват да ги почитат със шествия и училищни тържества още в началото на XIX в. След 1878 г. в свободна България празнуването на 24 май се ограничава до училищен празник, но в Македония и Одринско празнуването му остава демонстрация на българщината в борбата против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

И така, накратко казано, всяка година на 24 май ние празнуваме, че сме това, което сме.

Че сме свободни, че имаме идентичност, че имаме право на мнение. И че можем да изразяваме свободата, идентичността и мнението си на родния български език!

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*