връх Лясковец
Връх Лясковец – надморска височина 1473 м. Намира се в североизточния край на о-в Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е изцяло покрит с лед и е част от хребета Фрисленд в планината Тангра. Първото изкачване на връх Лясковец е осъществено на 14 декември 2004 г. от българите Любомир Иванов и Дойчин Василев като част от топографското проучване на планината Тангра през 2004 – 2005 г.

Връх Лясковец и непознатите български върхове в Антарктида

Фотографът Мирослав Цветанов, който участва в 25-ата Национална антарктическа експедиция, ни среща с проф. Христо Пимпирев – ръководител на Българския антарктически институт, оператора Неделчо Хазърбасанов и алпиниста Дойчин Боянов, участвали в изкачването на връх Лясковец на о-в Ливингстън.

 Далече отвъд екватора, там, където южната посока не се свързва с топлина, а с ледени океански течения, отвъд атлантическите простори и най-южните земи на Южна Америка, и все пó на юг по дължината на шейсетия меридиан, се преминaва отвъд прага на познатия за повечето хора свят. Там по залез слънце, когато океанът е спокоен, като че ли корабът си проправя път не във вода, а в море от течен метал, носещо ледени късове, чиито нереални форми и размери разширяват хоризонта на човешката фантазия.

Залез в Южния океан. Западно от Антарктическия полуостров, координати 62° 24‘ 34‘‘ ю.ш. и 58° 44‘ 5‘‘ з.д..
Сн: М. Цветанов

Ако пътешественикът продължи плаването си на югозапад между Антарктическия полуостров и южните шетланди, скоро ляво на борд ще се появи измамният остров Дисепшъм. Точно там, поглеждайки през дясното си рамо, ще види планинска верига, излизаща от водите на Южния океан. Това е о-в Ливингстън. Островът, който приютява вече почти тридесет години Българската и Испанската антарктически бази. Едни от първите върхове, които могат да се различат, са връх Лясковец и Големият иглен връх. Тези, както и много други български топоними, превръщат острова от гранитен масив насред водата в дом за всеки български изследовател.

О-в Ливингстън, издигащият се от водите на южния океан планински масив Тангра. На преден план вдясно от скалистия нос Ботев е ледникът Търново. На по-заден план са връх Лясковец и Голямият иглен връх, обвити в облаци.
Сн: М. Цветанов

През 90-те години на 20-и век българските учени развиват Българската изследователска база о-в Ливингстън, чието начало е поставено през 1988 г. През този период започват изследвания в различни научни направления. Топографските проучвания на острова са основна част от научната програма на българските експедиции, те дават основа за георефериране на резултатите от работата на учените.

За романтиката на този период и за това как географски обекти с имена, свързани с българската история и култура, са отбелязани на картата на Антарктика /в това число и връх Лясковец/, разказва проф. Христо Пимпирев – ръководител на Българския антарктически институт.

Христо Пимпирев:

„С Лясковец, този китен предбалкански град, е свързано моето детство. Това е родното място на баща ми арх. Цани Петров Пимпирев. Всяко лято от невръстна детска възраст прекарвах по три месеца при баба ми в двукатата, типично българска къща с чардак, двор с уханни цветя и зелени плодни дръвчета – череши, кайсии, ябълки и круши. Никога няма да забравя волните игри и екскурзиите до Петропавловския манастир, в който е била първата българска семинария и откъдето потеглят три въстания срещу османската власт.

Преди близо четвърт век, по време на Втората, Третата и Четвъртата български антарктически експедиции, с които започна и сериозното българско присъствие на Ледения континент, установихме, че има много неименувани географски обекти на о-в Ливингстън, където се намира Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски”. Придобили самочувствие на полярна нация, създадохме Национална комисия по антарктическите наименования в края на 1994 г. Над Българската антарктическа база се извисява внушителна планина, която се оказа, че все още няма официално име и предложихме на Комисията тя да носи името на върховния прабългарски бог Тангра.

Най-високият й връх (1700 м) беше кръстен преди нас с името Фризленд, но непосредствено североизточно от него се извисява един изключително красив и открояващ се връх. Родовата ми памет и спомените от детството ме подтикнаха да предложа този връх да носи името Лясковец (1473 м). Това беше едно от първите български имена на връх на о-в Ливингстън, което официално бе прието от международната общност и световната Комисия по антарктически наименования преди 20 години – на 19 август 1997 г.

В основанията да бъде избрано името на гр. Лясковец за този забележителен географски обект е посочено, че градът е буден, възрожденски град, чиято история се проследява още от времето на Второто българско царство.“

О-в Ливингстън, заливът пред Българската изследователска база „Св. Климент Охридски“, географски координати 62°38′29″ ю. ш. 60°21′53″ з. д.
Сн: М. Цветанов

Топографските и геодезичните изследвания на о-в Ливингстън продължават и след 2000 г. Като част от тези проучвания са направени общо три изкачвания на връх Лясковец:

  • 14 декември 2004 г. от Любомир Иванов и Дойчин Василев;
  • 1 януари 2015 г. от Дойчин Боянов и Николай Петков;
  • 17 януари 2017 г. от оператора Неделчо Хазърбасанов, Дойчин Боянов и Николай Петков;
Връх Лясковец, oт ляво надясно – Николай Петков, Неделчо Хазърбасанов и Дойчин Боянов
Сн: Неделчо Хазърбасанов

Разказът на двама от участниците – оператора Неделчо Хазърбасанов и известния български алпинист Дойчин Боянов, разкрива усещането и атмосферата при такава сложна и опасна експедиция.

Откъде води началото си идеята за вашите експедиции до планинските върховете о-в Ливингстън?

Дойчин Боянов: Върховете в планината Тангра в този етап представляват огромен интерес основно поради факта, че не са завладени напълно. В главното било, и най-вече в неговата периферия на изток и запад, все още има върхове, на които никой не е стъпвал. Това ще привлича алпинисти и в следващите години. Разбира се, когато всички те бъдат изкачени, интересът към планината няма да спадне, защото там ще се разкрие поле за изява на различни научни проекти, туристически активности, а и алпинистите ще поглеждат към по-трудни и недостъпни пътища за тяхното изкачване.

В какво се състои подготовката за това пътуване и каква е целта на планираните изкачвания?

Дойчин Боянов: Достъпът до тази планина е възможен само и единствено поради факта, че там има българска научна база и сложният логистичен проблем се поема от Българския антарктически институт. Без неговото съдействие пребиваването там е свързано, първо, със сложна морска експедиция в ледените води на Южния океан, а след това и с разрешение за достъп до сушата, който зависи от научните програми, които в момента се извършват там.

Целта на изминалите две експедиции е не само да се изкачат неизкачвани досега върхове в главното било на планината, но и да се направят точни геодезични измервания на характерни и важни коти от планинския релеф.

Каква е вътрешната, чисто емоционална, подготовка преди щурма на даден връх? Има ли някаква особена тръпка при изкачванията, проведени в условията на Антарктида?

Дойчин Боянов: Самият факт, че човек се намира в Антарктика е доста вълнуващ за всяка личност, проявяваща интерес към планетата, на която живеем. Антарктида е важно място в човешката история, защото там човек е достигнал предела на възможностите си в много отношения. Бъдещето на много познания за света и днес се дължи на присъствието на човека там. От алпийска гледна точка да се изкачваш на неизкачван връх, е едно от най-стойностните и уважавани дейности в алпинизма, защото отново е свързано с търсенето, откривателството и волята на първопроходеца. Тръпката се състои именно в това да достигнеш до място, което до този момент не е достигано. Това са неща, чийто смисъл мнозина могат да оспорят, но е факт, че човечеството е извървяло пътя от зората на своето съществуване до днес поради любопитството и стремежа си към откривателство, които са в основата на познанието.

О-в Ливингстън, лагер Академия, надморска височина 541 м – 21.12.2016 г. Изходна точка при щурма на върховете в планинския масив Тангра.
Сн: Неделчо Хазърбасанов

Бихте ли споделили някои интересни факти от  изкачването на връх Лясковец?

Дойчин Боянов: През 2015 г. направихме изкачване на връх Лясковец, за да изпитаме теорията за слоеста облачност, която обхваща често о-в Ливингстън. Тя се изразява в това, че продължително време има облачност, валеж и ниски температури, а на 300/400 м във височина има ясно време и слънце. Тогава имахме необходимост да изпитаме на практика този факт. За тази цел ни бе нужна линия към главното било, която не ни бе известна, понеже останалата част на планината продължаваше да бъде девствена, а Лясковец бе вече изкачен от Л. Иванов и Д. Василев през 2004 г. С малко повече упорство и добре премерен риск, след няколко часа с Николай успяхме въпреки всичко да си подадем челата над облаците и направихме едно великолепно изкачване. Опитът оттогава ни позволи да се изкачим по-късно и на Голям иглен връх, а през 2017 г. и на в. Симеон.

Маршрут към в. Лясковец

Как се съчетават операторският стремеж към „перфектния“ кадър и рисковете в алпинизма?

Неделчо Хазърбасанов: Перфектният кадър е условно понятие. Да успееш да реализираш идеята си за конкретен кадър, но да го направиш така, че крайният резултат да е същият или по-добър от предварителната представа, е трудна задача дори в контролирани условия. Излезеш ли навън, нещата се променят, отидеш ли до другия край на света, за да снимаш изкачване на връх, вече няма нищо общо – факторите, които влияят върху работата ти, са страшно много и трябва да се съобразиш с всички  тях. В такава среда няма време да се заиграваш, просто правиш всичко възможно да заснемеш това, което виждаш на момента. Импровизацията е ключов фактор за успеха – трябва да използваш това, което е налично, а не да го приемаш като пречка. Когато рискът вземе превес над нещата, е пределно ясно и всичко останало се измества на заден план.

Слизане от в. Лясковец. На снимката Дойчин Боянов, в ляво фирнова гъба, в дясно в. Фрисленд, в. Св. Борис и Каталунската седловина Сн: Неделчо Хазърбасанов

 

Върховете в планинската верига на о-в Ливингстън са с надморска височина между 1200 м и 1700 м. Как окачествявате степента на трудност и опасностите на изкачените от вас маршрути в Анарктида в сравнение с другите планински вериги, в които сте били?

Дойчин Боянов: Техническата сложност на маршрута се дължи основно на постоянната опасност от пропадане в ледникови цепнатини. Понякога на пътя се изпречват типични за този район ледено-фирнови гъби, които изискват катерене по нестабилен релеф. Метеорологичната обстановка е трудно предвидима, като моментите с ясно и тихо време са лукс. Да се сравняват тези трудности с такива от планините в останалата част на света, е некоректно. За изкачвания в Антарктика е необходим опит от Антарктика.

Карта на о-в Ливингстън, мащаб 1:100000.
На картата са отбелязани местоположенията на вр. Лясковец, Испанската изследователска база „Хуан Карлос I“ и Българската изследователска база „Св. Климент Охридски“.
Автор на картата: Любомир Иванов

 

автор на материала: Мирослав Цветанов

*****

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*