Поликраище
сн.: личен архив, Ден на героите

Д-р Марияна Георгиева: На България непрекъснато ѝ се натрапва, че е незначителна. Това е пълна манипулация

Познаването на собствената история, достижения и героизъм на предците неоспоримо дава сила и самочувствие на следващите поколения. С издирването и съхранението на такива примери от години се занимават д-р Марияна Георгиева-Гроссе и проф. Георги Георгиев от горнооряховското село Поликраище.

И двамата са учени физици, ползващи се с авторитет в своята област. Обиколили са света, за да представят научните си доклади, като неизменно от това показват и част от богатството на България пред чуждестранната аудитория.

Потомци на богат и обществено деен род, те се посвещават на това да запазят богатия облик на родното село Поликраище. По тяхна инициатива тази година на Архангеловден /8 ноември/ беше възстановен местният Ден на героите от войните, който е бил отменен с идването на новата политическа власт у нас след 9 септември 1944 г. Освен това братът и сестрата Георгиеви подготвят отбелязване на 100-годишнината на местната кредитна кооперация, пишат и книга за Поликраище.

Срещаме се с тях, за да научим повече за родолюбивите им инициативи, неусетно потапяйки се в славното минало на България.

Преди няколко седмици по ваша инициатива беше възстановен един голям празник за Поликраище – Денят на героите от войните. Той се отбелязва в продължение на 20 години, след което е отменен. Разкажете какво налага забравата му.

Георги: След 9 септември 1944 г. всички войни са обявени за вредни и шовинистични. Били са страшно жестоки хора. Дядо ми са го били, заплашвали са го с разстрел, защото не искал да влиза в ТКЗС. Освен това те са били много ниско културни хора, най-образованият измежду комунистите е убит преди 9-ти – Димитър Генков. Всичките им врагове са поповете, след това са кръчмарите и по-състоятелни хора. Понеже при нас от 100 години всички са попове, семейството ни е на първа линия. Дядо ни поп Никола, който е създал Деня за героите в Поликраище, е бил главният враг на новата власт, макар че току-що е бил починал. Явно такава силна личност е бил, че не могат да се справят с влиянието, което има. 30 години след смъртта му е продължило да се говори срещу него на всякакви публични събрания. След това, дядо ми има кръчма, която е затворена, но няма значение – пращат го на фронта, като се разчита, че няма да се върне.

През войните също е било трудно, в на майка селото примерно са вървели комисии от по 16-17 души, които с шишове са мушкали из плевни и къщи, където може нещо да се скрие. Другият ни дядо е пратен на дигата в Никопол да го превъзпитават, защото е бил земеделец. Всички, които не са привърженици на новата власт, трябва да бъдат сломени. Това ставало, като им вземат имуществото.

Това, което се мъчим да направим в Поликраище, е да възстановим нещо, което е съществувало, защото 1000 души са били на фронта от селото, може и повече да са били. Около 20 души са наградени с военен кръст за храброст. Имаме данни, че 90 са убити, но може да са и над 100 души. Архивите са много ненадеждни.

От Държавния архив във Велико Търново прегледахме дневници за бойните действия, има списъци на загинали, на военните части.

Кога възникна идеята да възстановите отбелязването на този ден?

Георги: Опитваме се да го възродим от 5 години. През 2012 г. бяха първите ни опити във връзка с Балканската война, нищо не можа да се случи, защото има страшна съпротива от страна на всякакви институции. Преди 5 години дадох и предложение най-видните личности на Поликраище да бъдат обявени за почетни граждани на Поликраище, това да бъде съответно документално оформено от общинските власти. Нищо не е направено по въпроса.

Всичките убити във войните са дали живота си за България, а не за някоя друга държава. Такова нещо е направено в Габрово – 800 от опълченците, които са били живи през 1923 и 1924 г. са обявени за почетни граждани. След това – участниците в революционните комитети, между които е и нашият прадядо свещеник Георги Полуганов, имаме имената на 10 или 12 души; опълченци; просветители; учени. Не виждам какво пречи тези способни, кадърни хора в различни области, било спортисти, артисти, каквито и да са, да се знае за тях.

Самочувствието на един човек се базира на личните му постижения, на постиженията на тези хора, които са около него – от неговото село, неговия град, неговата народност. Докато тия хора не се знаят, всеки един ще се чувства безсилен да се справи с трудностите, с които се среща всеки ден. Ако знае, че неговият дядо може да направи нещо, защо и той самият да не може?

С какво си обяснявате тази „съпротива“, липсата на реакция от съответната власт?

Георги: Не са българи. Специално в Поликраище проблемът е, че историята е скрита. Това много лесно се прави в едно село, изгарят се архивите и всичко изчезва. И няма защо да се чудим, че в Македония са измислили нова нация, много лесно става. Пише се нова история, като минат 50 години, вече няма кой да я опровергае.

Марияна: Едно от моите обяснения е, че българската история е някаква невероятна жертва на всякакви видове управленски ситуации, защото дори самите историци нямат свободата, някои от тях, а други сигурно нямат и в характера си смелост да погледнат нашата история в реалното й измерение. Хилядолетно погледнато, българската държава е единственото място на целия Европейски континент, което е с истински форми на държавност и на вид законност, на структура, която е обхващала територии и население. И релано, като съм пътувала, хора, които съвсем случайно срещам, по-добре познават историята ни и нейните приноси в световен мащаб, отколкото на нас ни се поднася тук. Обикновена французойка в хотел в Шотландия ми казва: „Ние французите сме се научили на демокрация от вас“. Митеран /Франсоа Митеран – президент на Франция 1981-1995 г. – бел.авт./ се е изпуснал да каже, че ако в Европа някой е дал пример за демокрация, това е още Първата българска държава. Самите френски крале са се клели на библии, написани на български език.

Начина, по който изглежда сега светът, и Америка, и Европа дължат на българите. Ако не беше Кубрат да победи арабите през 648 г., после Тервел да ги победи, картата на света нямаше да изглежда така. Западните страни нямат държавност, защото съществуват като държава между 100-200 години максимум. Те са живели в различни съюзи, кой за кого се е оженил, кое графство на кого е преписано. Такова нещо, каквото е било тук на изток и на Балканите, където е била Българската империя, за тях не е познато.

Но заради тази история, че за 500 години са ни завладели, разрушавали са се материални и културни паметници, появата на световни сили, които владеят голяма част от света – Испания за известно време, после Англия и Франция, и точно в този решаващ момент, те непрекъснато са пречели на България да се възроди. На тях им е било ясно, че тук, до Пеща /днешна Унгария – бел.авт./, всичко е било българско.

Румъния не е никаква Румъния, не знам кака са го измислили това име, това си е било България. В Румъния като се разгледат всички исторически паметници, се вижда, че на български език са написани. И затова им е проблем на французи и англичани, особено на англичани, защото тук има принцип, на който това може да се възстанови. Всъщност на България непрекъснато ѝ се натрапва, че е незначителна. Това е пълна манипулация.

Като съвременни будители какво мислите, че трябва да направим от тук нататък, за да се чувстваме пълноценни българи?

Георги: Нужно е да знаем истината, защото всички наши съседи си измислят всякакви неща. По тази причина ние трябва да си държим на нашето, не да си го съчиняваме, а подкрепено с документи, с факти, ако ще и с легенди. Чуждото не щем, нашето не го даваме.

Военните паметници трябва да бъдат възстановени, държавата да се грижи за тях и тя трябва да си организира тези събития /като Деня на героите – бел.авт./, не ние да ги организираме.

Марияна: Ще цитирам западни фирми, които имат около 100-120 години и с гордост заявяват: „Който има история, има и бъдеще“. Така че да си спомним нашата история, и да я опишем. Да оставим всеки да си я приема през собствената призма, но да оставят тези паметници. Защо Иван Асен тук има колона и е проявил милост като не е убил обикновените воини, нито ги ослепил, както се е случвало с българска армия. И тогава българската империя се е разраснала както преди, без да води повече никакви войни. Защото е проявил хуманност и морал. Така че какво има грешно да знаем, че нашите владетели, които се наричат самодържавни и са били истински държавници, и да се научат от тях.

Да се върнем на Търново. Защо Търново се води трета столица на България? Че тя е най-малко седма. Охрид, Битоля, Скопие, Преспа са от номер три до номер шест. Там са костите на Самуил, където е бил българският император, там е била столицата. Най-старите златни съкровища в Европа са тук, най-стария град също е на наша територия. Имаме история, и тя съзнателно се скрива.

Също така съвременните българи трябва да осъзнаят колко предимства има България като влажност на въздуха, питейна вода, благоприятен климат. В много страни хората са лишени от тях.

Какви са препятствията пред будността ни днес?

Георги: Хората не слушат тези, които знаят. В едно село например преди всеки е знаел кой е кадърният, можещият, и го слушат, защото това е в тяхна полза. Днес можещия не го слушат.

Освен това в България има огромно разделение между София и останалата част от страната. В София смятат, че са най-умните и въобще не се интересуват от страната си, ако продължават така, ще ни унищожат. В Северна България трябва да започне възраждане, тук трябва да има магистрали от Видин до Варна, да има пътища до всяко село. Там няма лекари, няма аптеки, магазини, училища, единственото, което има, са гробища.

Не само Деня на героите ще правим всяка година, но вероятно ще успеем и Деня на освобождението на България, може би и 2 юни с помощта на НВУ „Васил Левски“. В ръководството му са невероятно отзивчиви хора, всички спънки, които досега сме имали от властта, изчезнаха благодарение на намесата на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, на началника на Националния военен университет бриг. ген. Пламен Богданов и цялото му ръководство. От 30 години не съм виждал хора, които да горят с това, което правят, те го приемат като лична кауза. Искат да допринесат с нещо, за да се промени обстановката в България. А най-важното е духът. На немски има една поговорка – Като си загубиш духа, губиш всичко. Духът е първото нещо, което трябва да си върнем, след това другите работи ще дойдат. Трябва да изчистим и всички боклуци, които са заели места, които не им подобават. Когато има такива поводи като Деня на героите, трябва да се говори за миналото, за да се види какво са успели да направят хората.

От няколко години работите и върху книга за Поликраище. На какъв етап е тя?

Марияна: До последната коректура сме. Книгата се разрасна – над 1000 страници е и се наложи да я разделим на две.

Георги: Изданието ще бъде богато илюстровано. Надали има друго селище с подобно нещо направено. Събрали сме снимки от войните още, от градинарите, с които е известно Поликраище. Имаме гравюри от испански кореспонденти по време на Руско-турската война, събрана информация за чужденци, които са допринесли за България. Ние трябва да ги знаем, особено журналистите, които са можели да достигат до общественото внимание. Те са писали с такава любов за нашия край. Оказва се, че чужденците са оставили по-дълбоки следи, отколкото българите, понеже българските архиви са изгорени.

Книгата скоро ще бъде представена. Първата част ще е посветена на нашия пра-прадядо свещеник Георги Полуганов и на баба попадия Гергина Полуганова, както и на загиналите във войните войници от селото.

*****

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*